- Добър ден! С жена ми планираме отпуската, искаме да си отпочинем!
- Чудесно! А какъв ви е бюджета за отпуската?
- 100 лева.
- Ъъъъ...ами отпочивайте.
На другата сутрин в 7 часа бях пред фирмата за коли под наем, за да си взема колата и да продължавам нататък. Както споменах, за 7:30 имах среща при клиента, която естествено отпадна.
Изненада! Тъй като поръчката за колата е била за вчера, тя вече е анулирана и за този ден всички коли са заети....Наша милост висва като прани гащи на 120 км от мястото където трябва да бъде в този момент (за 9 часа имах следваща среща, а нея вече нямаше как да отменя)
Почти падам на колене на мацката от фирмата: спасявай ме!
Какво ли щеше да е светът без свестни хора? Пустиня и нищо повече
Момичето звъня в продължение на 20 минути по шефове и колеги, за да ми намери кола! Обещаха й, че ако ми даде кола, ще й докарат друга за следващия клиент и така се сдобих със средство за придвижване.
Дотук – добре. Багажа ми го намериха два дена по-късно, обадиха ми се да питат, дали да ми го закарат в хотела в селцето. Понеже същия ден трябваше да летя за Мюнхен, казах има да го оставят в Хановер на летището и си го взех оттам.
В Мюнхен имах подобна програма: взимам кола под наем, отивам в едно селце на стотина километра при клиента, оставам там два дена и после от Мюнхен се прибирам в София.
Е, този път нямаше загубени багажи, колата си ме чакаше и работа свърших като хората и викам си”хайде този път всичко да е наред”.... да ама не.....
При сдаване на колата намериха една драскотина на шофьорската врата.
И сега чакам да ми пратят фактурата за щетите.
Но се прибрах жив и здрав в къщи, жените у дома ми се зарадваха и разцелуваха.
Благодаря ти Господи, че има свестни и любими хора на този свят!
Да гледаме положително на нещата;-)
За тази командировка тръгнах с адска ангина и докторката ми беше предписала антибиотик. Той остана в багажа, а аз от зор си оздравях без него - така че не е толкова лош късметът;-)
Селцето е след Гифхорн - много скучен пейзажа там, особено срванен с баварския , да не говоря за българския.
Иначе в общинския център Гифхорн има музей на мелниците, а освен това фондацията на Горбачов е основала европейско училище по дърворезба и са докарали различни дървени сгради от цяла Европа - музей под открито небе един вид. Има и една руска православна църква (цялата са я домъкнали) и невероятно като си помислиш къде си - и руска църква. Местното население първоначално реагирало (една леличка ми го разказа) много отрицателно в началото (туземците са предимно протестанти), но после свикнало и понеже покрай това училище възникнало хубаво място за разходки, започнали да идват повече хора от околните градове (леличката, която ми го разказваше беше от Волфсбург - просто я питах какво търси руска църква насред Германия, и така се заговорихме). Районът по немски критерии е доста беден - едно време е бил предимно военен район близо до границата с ГДР и общо взето освен Фолксваген във Волфсбург, няма много работа.
Та дървената руска църква сега се приема добре от местното население
Край